Животе мой, какво си ми приготвил?

С какво си ми обсипал старостта?

Дали със щастие или пък във неволя,

нещастен, беззащитен да умра?

Какво ми даде в детството вълшебно?

Душа на старец, пълна със сълзи.

Трябваше ли да узрея рано?

Измама бяха детските ми дни.

В годините си млади само помня -

глад, съпътстван от мизерия и студ.

Често съм се питал и не зная,

къде отиде бащиният труд?

Сега съм по средата ти, животе,

и пак не виждам във тунела светлина.

Но знам, че на небето грее

моята закриляща звезда.

Питам те, но знай, че аз съм силен,

няма да се дам току-така.

Натискаш ли ме, БОГ ще ме изправя.

 Живот е дал на моята съдба.

Детство нямах, младостта замина.

По настоящем пак ме тъпчеш ти.

И старостта ми можеш да съсипеш,

но във вечността - НЕ ЩЕ МЕ СЪКРУШИШ.