21 апр. 2006 г., 20:35

Да беше 

  Поэзия
697 0 4

Да беше пълна чаша - да те изпия,
вкуса ти да усетя със уста.

Да беше златокрила птица - с теб да литна,
далеч оттук - към светли небеса.

Да беше малко клонче - да те откъсна,
за миг да мога да те подържа в ръка.

Да беше буен огън - да се стопля,
изпепелена да изтлея във жарта.

Да беше моя замък - вътре да се скрия,
да ме приютиш през твоята врата.

Да беше...ала оставаш си магия,
неразгадана истина една.

© Ангелина Петкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хм...защо никъде не виждам написано Inspirited by...знаеш за какво говоря нали?Няма да ти слагам оценка, защото не искам да се заяждам...но съвпадението е прекалено голямо, нали?
  • Така е, мила. Никога не успяваме да разгадаем мъжете, а и те нас....Порочен кръговрат.
  • "Да беше пълна чаша - да те изпия,
    вкуса ти да усетя със уста...
    Да беше...ала оставаш си магия,
    неразгадана истина една."
    За бога, чувстваш ли каква прекрасна миниатюра си създала в чест на вас - жените? Не зная дали ти е известна една книга - "бестселър"(не я обичам тази дума), вече "преведена" и на български, озаглавена "Какво знаем за жените!". Книгата е само с бели празни страници! Видях наскоро българското издание в книжарницата на Отворено общество. Нещо великолепно - всеки мъж трябва да я приеме за настолна!


  • Присъединавам се към поздравите! 6!!!
Предложения
: ??:??