27 февр. 2025 г., 06:22

Да беше

396 1 0

Да беше чист,

като водата, бистрата,

та да те взема в шепите си неразтворени.

Трошица хляб да бе,

ей тъй - неотронена,

да мога да те съхраня,

за да не те дам на кучетата...

Да беше слънчев лъч,

насочен към небето,

тогава щях да те докосна

с топлината на сърцето си,

изпепеляваща пустинно сибирското ти отчуждаване...

Да беше чужд...

А ти си част,

вродена в мен и изтезаваща,

а аз от дребните ти ласки малтретирана,

да съм щастлива, плачейки...

Но лъч не си,

а сянка на съдбовното си минало...

Какво да сторя, за да я покрия?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Atanasiq Petrova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...