27 февр. 2025 г., 06:22

Да беше

386 1 0

Да беше чист,

като водата, бистрата,

та да те взема в шепите си неразтворени.

Трошица хляб да бе,

ей тъй - неотронена,

да мога да те съхраня,

за да не те дам на кучетата...

Да беше слънчев лъч,

насочен към небето,

тогава щях да те докосна

с топлината на сърцето си,

изпепеляваща пустинно сибирското ти отчуждаване...

Да беше чужд...

А ти си част,

вродена в мен и изтезаваща,

а аз от дребните ти ласки малтретирана,

да съм щастлива, плачейки...

Но лъч не си,

а сянка на съдбовното си минало...

Какво да сторя, за да я покрия?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Atanasiq Petrova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...