27 февр. 2025 г., 06:22

Да беше

387 1 0

Да беше чист,

като водата, бистрата,

та да те взема в шепите си неразтворени.

Трошица хляб да бе,

ей тъй - неотронена,

да мога да те съхраня,

за да не те дам на кучетата...

Да беше слънчев лъч,

насочен към небето,

тогава щях да те докосна

с топлината на сърцето си,

изпепеляваща пустинно сибирското ти отчуждаване...

Да беше чужд...

А ти си част,

вродена в мен и изтезаваща,

а аз от дребните ти ласки малтретирана,

да съм щастлива, плачейки...

Но лъч не си,

а сянка на съдбовното си минало...

Какво да сторя, за да я покрия?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Atanasiq Petrova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....