Да беше чист,
като водата, бистрата,
та да те взема в шепите си неразтворени.
Трошица хляб да бе,
ей тъй - неотронена,
да мога да те съхраня,
за да не те дам на кучетата...
Да беше слънчев лъч,
насочен към небето,
тогава щях да те докосна
с топлината на сърцето си,
изпепеляваща пустинно сибирското ти отчуждаване... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация