Да бях
Да бях сляпа, ала виждам.
Ум бистър, тежки мисли.
Да бях тиха и покорна,
но съм стихия природна.
Идвам с вихри, урагани.
След мен е тихо и празно.
Хора с копнежи, жадни,
стават обсебени, властни.
Пътека малка, потайна.
Посока далечна, незнайна.
В гората е диво и мрачно.
Пристъпваш леко и плавно.
Намираш навътре в гората
Скрита и чиста душата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диляна Райчева Все права защищены
