Да бях сляпа, ала виждам.
Ум бистър, тежки мисли.
Да бях тиха и покорна,
но съм стихия природна.
Идвам с вихри, урагани.
След мен е тихо и празно.
Хора с копнежи, жадни,
стават обсебени, властни.
Пътека малка, потайна.
Посока далечна, незнайна.
В гората е диво и мрачно.
Пристъпваш леко и плавно.
Намираш навътре в гората
Скрита и чиста душата.
© Диляна Райчева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
