Да бях сляпа, ала виждам.
Ум бистър, тежки мисли.
Да бях тиха и покорна,
но съм стихия природна.
Идвам с вихри, урагани.
След мен е тихо и празно.
Хора с копнежи, жадни,
стават обсебени, властни.
Пътека малка, потайна.
Посока далечна, незнайна.
В гората е диво и мрачно.
Пристъпваш леко и плавно.
Намираш навътре в гората
Скрита и чиста душата.
© Диляна Райчева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
