Да бях сляпа, ала виждам.
Ум бистър, тежки мисли.
Да бях тиха и покорна,
но съм стихия природна.
Идвам с вихри, урагани.
След мен е тихо и празно.
Хора с копнежи, жадни,
стават обсебени, властни.
Пътека малка, потайна.
Посока далечна, незнайна.
В гората е диво и мрачно.
Пристъпваш леко и плавно.
Намираш навътре в гората
Скрита и чиста душата.
© Диляна Райчева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
