6.06.2016 г., 17:41

Да бях

1.1K 0 2

Да бях сляпа, ала виждам.

Ум бистър, тежки мисли.

Да бях тиха и покорна,

но съм стихия природна.

Идвам с вихри, урагани.

След мен е тихо и празно.

Хора с копнежи, жадни,

стават обсебени, властни.

 

Пътека малка, потайна.

Посока далечна, незнайна.

В гората е диво и мрачно.

Пристъпваш леко и плавно.

Намираш навътре в гората

Скрита и чиста душата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Райчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...