14 мая 2006 г., 23:33

да бъдем двама или не

817 0 2
Задавам Шекспировия въпрос:
да бъда или да не бъда,
но малко по-различен в този час,
когато неяснотата ме измъчва -

дали привличането между нас,
разбило дните наши покорени,
ще има бъдеще тогава,
когато ние с теб сме разделени?

Очи, които не се виждат,
проблеми, разстояния - уви,
това са трудните дилеми,
но аз се питам пак: дали,

щом чувството и трепет, и желание,
пораждат нерешителност в нас,
те няма да са пречката, която
би спряла две души в захлас

да тръпнат и да търсят още
нежността, която в другия гори
и ще допуснем ли да ни обсеби
съмнението, че ще бъдем пак сами?

Ръката ми и моето сърце, вземи ги,
защото са открити и добри,
за да лекуваме душите наранени
и да поемем пътя общ, но без сълзи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...