May 14, 2006, 11:33 PM

да бъдем двама или не

  Poetry
816 0 2
Задавам Шекспировия въпрос:
да бъда или да не бъда,
но малко по-различен в този час,
когато неяснотата ме измъчва -

дали привличането между нас,
разбило дните наши покорени,
ще има бъдеще тогава,
когато ние с теб сме разделени?

Очи, които не се виждат,
проблеми, разстояния - уви,
това са трудните дилеми,
но аз се питам пак: дали,

щом чувството и трепет, и желание,
пораждат нерешителност в нас,
те няма да са пречката, която
би спряла две души в захлас

да тръпнат и да търсят още
нежността, която в другия гори
и ще допуснем ли да ни обсеби
съмнението, че ще бъдем пак сами?

Ръката ми и моето сърце, вземи ги,
защото са открити и добри,
за да лекуваме душите наранени
и да поемем пътя общ, но без сълзи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...