14 may 2006, 23:33

да бъдем двама или не

  Poesía
818 0 2
Задавам Шекспировия въпрос:
да бъда или да не бъда,
но малко по-различен в този час,
когато неяснотата ме измъчва -

дали привличането между нас,
разбило дните наши покорени,
ще има бъдеще тогава,
когато ние с теб сме разделени?

Очи, които не се виждат,
проблеми, разстояния - уви,
това са трудните дилеми,
но аз се питам пак: дали,

щом чувството и трепет, и желание,
пораждат нерешителност в нас,
те няма да са пречката, която
би спряла две души в захлас

да тръпнат и да търсят още
нежността, която в другия гори
и ще допуснем ли да ни обсеби
съмнението, че ще бъдем пак сами?

Ръката ми и моето сърце, вземи ги,
защото са открити и добри,
за да лекуваме душите наранени
и да поемем пътя общ, но без сълзи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...