14 may 2006, 23:33

да бъдем двама или не

  Poesía
813 0 2
Задавам Шекспировия въпрос:
да бъда или да не бъда,
но малко по-различен в този час,
когато неяснотата ме измъчва -

дали привличането между нас,
разбило дните наши покорени,
ще има бъдеще тогава,
когато ние с теб сме разделени?

Очи, които не се виждат,
проблеми, разстояния - уви,
това са трудните дилеми,
но аз се питам пак: дали,

щом чувството и трепет, и желание,
пораждат нерешителност в нас,
те няма да са пречката, която
би спряла две души в захлас

да тръпнат и да търсят още
нежността, която в другия гори
и ще допуснем ли да ни обсеби
съмнението, че ще бъдем пак сами?

Ръката ми и моето сърце, вземи ги,
защото са открити и добри,
за да лекуваме душите наранени
и да поемем пътя общ, но без сълзи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....