Да бъдем реалисти

И все така сухо, непонятно

не знам какво се случва.

Все така пазредено сякаш,

ще умрем в нощта необратима.

Чакам нещо да се случи,

нещо да потръгне.

И все така - Нищо!

Сухо, непонятно, просто, мудно, безразлично.

Живот необратим.

Живот, изпълнен с мъка.

Живот по-крехък от смъртта.

Живот ли ще кажеш на това?

Живот ли бе това?

Да го опишеш в отвъдното?

Нищо ново, нищо старо.

Само мъка и тъга.

Опитваш се да търсиш.

Не намираш нищо...

Само мъка и тъга

необратимо страшни.

Рискувам и не получавам нищо!

Безкрайно трудно е да живееш

безразлично, неуместно.

Живот без цел за деня!

Само мечтите ни държат.

Но тез мечти също тъй 

безкрупулно са оплюти от света.

Но само те останаха в океана от мъка и тъга.

Живот ли бе това?

Опита се да го опишеш, но не успя!