16.02.2013 г., 23:17

Да бъдем реалисти

587 0 0

И все така сухо, непонятно

не знам какво се случва.

Все така пазредено сякаш,

ще умрем в нощта необратима.

 

Чакам нещо да се случи,

нещо да потръгне.

И все така - Нищо!

Сухо, непонятно, просто, мудно, безразлично.

 

Живот необратим.

Живот, изпълнен с мъка.

Живот по-крехък от смъртта.

Живот ли ще кажеш на това?

 

Живот ли бе това?

Да го опишеш в отвъдното?

Нищо ново, нищо старо.

Само мъка и тъга.

 

Опитваш се да търсиш.

Не намираш нищо...

Само мъка и тъга

необратимо страшни.

 

Рискувам и не получавам нищо!

Безкрайно трудно е да живееш

безразлично, неуместно.

Живот без цел за деня!

 

Само мечтите ни държат.

Но тез мечти също тъй 

безкрупулно са оплюти от света.

Но само те останаха в океана от мъка и тъга.

 

Живот ли бе това?

Опита се да го опишеш, но не успя!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...