Да бъдеш от всички нежелан,

и от никого неразбран,

да търсиш все подслон някъде,

и като мръсно коте да те ритат и гонят отвсякъде.

Всички очи те гледат с презрение,

без да имат за истината никакво прозрение.

Не могат да приемат,че си различен,

и като тях не си двуличен.

С всички отровни думи на света теб обсъждат,

и безмилостно на смърт те осъждат.

Че грешат се опитваш да им покажеш,

но на слепия правотата си няма как да докажеш.

Гласът ти е като глас в пустиня,

няма кой да те чуе и да отговори,

вратата си за теб няма кой да отвори.

Такава е съдбата на различните - жестока,

това е тяхната горчива истина,дълбока.