Топъл дъжд бликна внезапно
в моя сън, на крачка преди
сумрак нощен да ме прегърне.
Твойте сиви зими-очи разпиляха
неочаквано мокри следи.
В тази граница причудлива и тънка,
между сън и реалност,
се любувах в захлас на миража –
полу-сън, полу-тон, полу-дъжд -
недокоснат, непрегърнат, внезапен,
но проливно разсипващ мечти.
И целунах дъжда... ...