Да целунеш дъжд
Топъл дъжд бликна внезапно
в моя сън, на крачка преди
сумрак нощен да ме прегърне.
Твойте сини очи разпиляха
неочаквано мокри следи.
В тази граница причудлива и тънка,
между сън и реалност,
се любувах в захлас на миража –
полусън, полутон, полудъжд –
недокоснат, непрегърнат, внезапен,
но проливно разсипващ мечти.
И целунах дъжда...
с вкус на мокрите устни на мъж...
Весела ЙОСИФОВА
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
