Върбата
заключи
в пазвата
деня.
Крака
уморени
повлече
над огледалната
вода.
Протегна
устни
и жадно отпи.
Натежала
от чувства,
разстели
коси
над брега.
Птици,
като фиби,
положиха
глави
в дългите
коси.
Уморен,
сънят
ги прегърна,
а времето
започна
да развива
своето кълбо.
Да дреме
и въздиша,
да чака
утрото.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ирена Чинтова Спасова Все права защищены
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
