Gabi89 (Ирена Чинтова Спасова)
20 771
Nov 28, 2009, 5:53 PM

Да чака утрото 

  Poetry » Other
1386 0 13

Върбата

заключи

в пазвата

деня.

Крака

уморени

повлече

над огледалната

вода.

Протегна

устни

и жадно отпи.

Натежала

от чувства,

разстели

коси

над брега.

Птици,

като фиби,

положиха

глави

в дългите

коси.

Уморен,

сънят

ги прегърна,

а времето

започна

да развива

своето кълбо.

Да дреме

и въздиша,

да чака

утрото.

© Ирена Чинтова Спасова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??