28.11.2009 г., 17:53 ч.

Да чака утрото 

  Поезия » Друга
1226 0 13

Върбата

заключи

в пазвата

деня.

Крака

уморени

повлече

над огледалната

вода.

Протегна

устни

и жадно отпи.

Натежала

от чувства,

разстели

коси

над брега.

Птици,

като фиби,

положиха

глави

в дългите

коси.

Уморен,

сънят

ги прегърна,

а времето

започна

да развива

своето кълбо.

Да дреме

и въздиша,

да чака

утрото.

© Ирена Чинтова Спасова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??