Да можеш да чакаш. Забравила времето.
Забравила целия свят... всичко временно...
Да знаеш да чакаш, така упорито,
че споменът сам през ума да прелита.
Търпение тихо във теб да се сгуши.
Да мокрят сълзѝте вселенските сýши.
Ала напук на тъгата да чакаш...
Дори да те грабне в ръцете си мрака.
Да искаш да чакаш, внезапно решила,
че само упорството дава ти сила,
и някаква нежност с възторг те загръща.
След дългото чакане кротко се връща ...