Да дойде лято
Как искам да видя нещо зелено;
да дойде по-бързо и моето лято,
да не е в очите ми тъй замъглено
от всичкото черно в сърцето излято.
Да мога да сложа жълтата рокля,
онази, която отдавна не нося,
защото навън е сиво и мокро;
а ходи душата ми в локвите боса.
Да вкуся кафето си с дъх на канела
и с мъничко мляко, едва доловимо,
а не да се търся с поглед разсеян,
сред облаци дим и останки от вино.
Да мога да взема, каквото поискам,
без страх от това, че не го заслужавам,
а не да се крия зад купчина листи,
които не чувстват, когато изгарям.
Да спра и да кажа на Вятъра вече,
със който се гоним от толкова време,
че тичам, а никак не стигам далече;
за тази игра сме малко големи…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Все права защищены
