Да доживеем до първа спирка
Денят във шепата на Бог се свива
и става малък, малък, малък.
Умората и вярата се сливат
във битката за следващия залък.
Все по-студено. И притиска зимата
телата и душите към земята.
Надеждата, като свещица мигаща,
във дланите крепим да не угасне.
Да доживеем до деня Андреев
тогаз′ с едничко зрънце ще порасне
и ще е повече от вчера светлото.
Ще разведри прогнозите, ужасните…
Един след друг – усмихнати и ведри
след него крачат всичките светии.
Но първа спирка е денят Андреев.
Остава малко, мили хора. Дишайте!
***
Според поверието от 30 ти ноември /Андреевден/ денят започва да расте с по едно царевично зрънце.
Покойната ми баба казваше: "Доживея ли до Андреев ден, нататък е лесно..."
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дочка Василева Все права защищены
