14.11.2022 г., 3:03

Да доживеем до първа спирка

796 7 14

 

Денят във шепата на Бог се свива

и става малък, малък, малък.

Умората и вярата се сливат

във битката за следващия залък.

 

Все по-студено. И притиска зимата

телата и душите към земята.

Надеждата, като свещица мигаща,

във дланите крепим да не угасне.

 

Да доживеем до деня Андреев

тогаз′ с едничко зрънце  ще порасне

и ще е повече от вчера светлото.

Ще разведри прогнозите, ужасните…

 

Един след друг – усмихнати и ведри

след него крачат всичките светии.

Но първа спирка е денят Андреев.

Остава малко, мили хора. Дишайте!

 

***

Според поверието от 30 ти ноември /Андреевден/ денят започва да расте с по едно царевично зрънце.

Покойната ми баба казваше: "Доживея ли до Андреев ден, нататък е лесно..."

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...