14.11.2022 г., 3:03

Да доживеем до първа спирка

797 7 14

 

Денят във шепата на Бог се свива

и става малък, малък, малък.

Умората и вярата се сливат

във битката за следващия залък.

 

Все по-студено. И притиска зимата

телата и душите към земята.

Надеждата, като свещица мигаща,

във дланите крепим да не угасне.

 

Да доживеем до деня Андреев

тогаз′ с едничко зрънце  ще порасне

и ще е повече от вчера светлото.

Ще разведри прогнозите, ужасните…

 

Един след друг – усмихнати и ведри

след него крачат всичките светии.

Но първа спирка е денят Андреев.

Остава малко, мили хора. Дишайте!

 

***

Според поверието от 30 ти ноември /Андреевден/ денят започва да расте с по едно царевично зрънце.

Покойната ми баба казваше: "Доживея ли до Андреев ден, нататък е лесно..."

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...