valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
14 дек. 2009 г., 15:25

Да има светлина! 

  Поэзия
504 0 7

Небето се разкашля гръмогласно,
обидено на хорските ежби.
То с много крамоли не бе съгласно,
дори в протест реши да завали.

Сълзите му, големи и студени,
се впиваха във грешната земя,
а хората се криеха смутени,
душите си познали във калта.

С очи виновни, никой не погледна
разплаканото в този миг небе.
Луната на челото му приседна,
като компрес за адски страхове.

Сълзите му превърна във звездички
и то по странен начин заблестя.
Отдъхнаха си облекчено всички,
че в локвите пак има светлина.

Никой не задаваше въпроси.
Защо небето кашля и рева?...
Вината никой като кръст не носи,
а всеки беше с мъничко вина.

Ежбите си превърнем ли във обич,
в усмихнат поздрав - всяка крамола,
звездите ще обсибват небосвода
и не сълзи - ще има светлина.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??