Небето се разкашля гръмогласно,
обидено на хорските ежби.
То с много крамоли не бе съгласно,
дори в протест реши да завали.
Сълзите му, големи и студени,
се впиваха във грешната земя,
а хората се криеха смутени,
душите си познали във калта.
С очи виновни, никой не погледна
разплаканото в този миг небе.
Луната на челото му приседна,
като компрес за адски страхове. ...