24 нояб. 2009 г., 10:31

Да имам 

  Поэзия
990 0 3

Да имам нож мезето да си режа.

Да имам нож стоманен с остър връх.

Да имам нож сърцето си да срежа.

Да прокапе същината му – овлагнал мъх.

Да имам вода, за да се мия.

Да имам вода и кристално чиста да е тя.

Да имам аз вода да ме изпие.

Да се удавя в огледалото на течността.

Да имам лъскави монети да удовлетворяват мойте нужди.

Да имам лъскави монети, такива, дето да не свършват хич.

Да ме затрие алчност с думи златно чужди.

Да имам лъскави монети да умра във кич.

Да имам аз любов душата ми да стопли.

Да имам аз любов пронизваща и лека.

Да ме обвие тя в чувствата на топли вопли.

Да топли тя моя стих в безкрайната пътека.

Но нямам нож сърцето си да срежа...

И няма как да се удавя в чистата вода.

Няма как и алчността ми да ме разболее в мрежа.

И няма как любов да има в моята съдба...

 

© Карина Костадинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??