Да имам
Да имам нож мезето да си режа.
Да имам нож стоманен с остър връх.
Да имам нож сърцето си да срежа.
Да прокапе същината му – овлагнал мъх.
Да имам вода, за да се мия.
Да имам вода и кристално чиста да е тя.
Да имам аз вода да ме изпие.
Да се удавя в огледалото на течността.
Да имам лъскави монети да удовлетворяват мойте нужди.
Да имам лъскави монети, такива, дето да не свършват хич.
Да ме затрие алчност с думи златно чужди.
Да имам лъскави монети да умра във кич.
Да имам аз любов душата ми да стопли.
Да имам аз любов пронизваща и лека.
Да ме обвие тя в чувствата на топли вопли.
Да топли тя моя стих в безкрайната пътека.
Но нямам нож сърцето си да срежа...
И няма как да се удавя в чистата вода.
Няма как и алчността ми да ме разболее в мрежа.
И няма как любов да има в моята съдба...
© Карина Костадинова All rights reserved.
