Да изтрия ли?
Всеки миг е записан от някого,
всеки час е желан – разпилян.
Всеки ден ни донася по истина,
а нощта ни излъгва до срам.
През годините пъстрата дреха
на сезоните ни угнети –
само седмица неизвестното гонихме,
а животът се преполови.
И броили без план отлетялото,
разрушили се като скали,
през пропуснатото - до оцелялото -
пазим пламък за чисти души...
И несвяти, неверни, невечни сме –
живи, гневни и влюбени до уши.
Разпиляваме чувствата, думите,
мигове, за да впишем в съдби.
Хвърлям снимките, късам писмата ти.
“Да изтрия ли?” – питат очи.
И тогава командва Желанието
и съгражда, и страстно руши.
© Теменуга Цонева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Пази добротата и свободата от чувствата ,когато са прегръщали с обич.
-
!!!
-
Прекрасно стихотворение, може и да съм пристрастна, но много ми харесва. Продължавай да публикуваш тука, ще бъде удоволствие за всички да те прочетат.
-
Тези нежни питащи очи...! И Желанието, което поддържа Живота! Сърдечни поздрави!
-
“Да изтрия ли?” Фундаментален въпрос!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
мигове, за да впишем в съдби."
...!