Да изтрия ли?
Всеки миг е записан от някого,
всеки час е желан – разпилян.
Всеки ден ни донася по истина,
а нощта ни излъгва до срам.
През годините пъстрата дреха
на сезоните ни угнети –
само седмица неизвестното гонихме,
а животът се преполови.
И броили без план отлетялото,
разрушили се като скали,
през пропуснатото - до оцелялото -
пазим пламък за чисти души...
И несвяти, неверни, невечни сме –
живи, гневни и влюбени до уши.
Разпиляваме чувствата, думите,
мигове, за да впишем в съдби.
Хвърлям снимките, късам писмата ти.
“Да изтрия ли?” – питат очи.
И тогава командва Желанието
и съгражда, и страстно руши.
© Теменуга Цонева All rights reserved.
