22 янв. 2014 г., 19:55

Да живее...

766 0 0

Устните запечатани със болка,
сърцето потънало в печал,
съзнанието пита -"Още колко
ще тлееш без да си горял?"

 

Душата цялата раздрана,
мечтите потънали във кал.
Любов силна, неизживяна:
"Как да умреш, без да си живял?"

 

Думите далечни и излишни,
живот едва започнал и вече престарял.
Измежду желанията скришни
"Как да продължиш без да ти е жал?"

 

Надежди светли и разбити,
страх и злоба на пиедестал,
спомени прилежно от всички скрити
"Как живота да отнемеш без да си го дал?"

 

Копнежи, чувства, прилив, ураган,
покрит с лъжи, истината прозрял.
Посипан с пепел и потънал в срам
"Кралят е мъртъв, да живее...
                                                       следващият крал!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станчо Станчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...