Jan 22, 2014, 7:55 PM

Да живее...

  Poetry » Love
761 0 0

Устните запечатани със болка,
сърцето потънало в печал,
съзнанието пита -"Още колко
ще тлееш без да си горял?"

 

Душата цялата раздрана,
мечтите потънали във кал.
Любов силна, неизживяна:
"Как да умреш, без да си живял?"

 

Думите далечни и излишни,
живот едва започнал и вече престарял.
Измежду желанията скришни
"Как да продължиш без да ти е жал?"

 

Надежди светли и разбити,
страх и злоба на пиедестал,
спомени прилежно от всички скрити
"Как живота да отнемеш без да си го дал?"

 

Копнежи, чувства, прилив, ураган,
покрит с лъжи, истината прозрял.
Посипан с пепел и потънал в срам
"Кралят е мъртъв, да живее...
                                                       следващият крал!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станчо Станчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...