13 дек. 2004 г., 17:44

Да живееш в С.

1.1K 0 3

Да живееш в С.


С. е градът,който не мога да гледам,
в който не мога да дишам нормално,
не мога да обичам истински,
дори цветята са мъртви край мен.
В С. живеят някакви хора,
имат си свои пътеки,
знаят откъде да минат напряко,
живеят в някакво странно разбирателство.
С. е град, за който мнозина мечтаят.
/Честно казано не разбирам защо/.
Все някак и аз свиквам със С.,
другото би ме убило, знам си го.
Но, със всичко се свиква,
нали знаете,
със лудите, със светофарите,
със затворените Божи храмове
и с омразата в очите на минувача.
В стаята ми свети тъжна крушка.
Все си пожелавам да не сънувам градове.
Несъвършенство, води ме нататък!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • лудите и сфетофарите...много твой ''подправки''
  • Прекрасно!Какво друго бих могла да кажа?
  • пак прекрасно...и мен тези градове,с толкова повърхностни хора ме подтискат.хората вече не усещат,че смисъла на живота е много по-дълбок.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...