Да живееш в С.
С. е градът,който не мога да гледам,
в който не мога да дишам нормално,
не мога да обичам истински,
дори цветята са мъртви край мен.
В С. живеят някакви хора,
имат си свои пътеки,
знаят откъде да минат напряко,
живеят в някакво странно разбирателство.
С. е град, за който мнозина мечтаят.
/Честно казано не разбирам защо/.
Все някак и аз свиквам със С.,
другото би ме убило, знам си го.
Но, със всичко се свиква,
нали знаете,
със лудите, със светофарите,
със затворените Божи храмове
и с омразата в очите на минувача.
В стаята ми свети тъжна крушка.
Все си пожелавам да не сънувам градове.
Несъвършенство, води ме нататък!
© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены