Dec 13, 2004, 5:44 PM

Да живееш в С.

  Poetry
1.1K 0 3

Да живееш в С.


С. е градът,който не мога да гледам,
в който не мога да дишам нормално,
не мога да обичам истински,
дори цветята са мъртви край мен.
В С. живеят някакви хора,
имат си свои пътеки,
знаят откъде да минат напряко,
живеят в някакво странно разбирателство.
С. е град, за който мнозина мечтаят.
/Честно казано не разбирам защо/.
Все някак и аз свиквам със С.,
другото би ме убило, знам си го.
Но, със всичко се свиква,
нали знаете,
със лудите, със светофарите,
със затворените Божи храмове
и с омразата в очите на минувача.
В стаята ми свети тъжна крушка.
Все си пожелавам да не сънувам градове.
Несъвършенство, води ме нататък!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.

Comments

Comments

  • лудите и сфетофарите...много твой ''подправки''
  • Прекрасно!Какво друго бих могла да кажа?
  • пак прекрасно...и мен тези градове,с толкова повърхностни хора ме подтискат.хората вече не усещат,че смисъла на живота е много по-дълбок.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...