Dec 13, 2004, 5:44 PM

Да живееш в С.

  Poetry
1.1K 0 3

Да живееш в С.


С. е градът,който не мога да гледам,
в който не мога да дишам нормално,
не мога да обичам истински,
дори цветята са мъртви край мен.
В С. живеят някакви хора,
имат си свои пътеки,
знаят откъде да минат напряко,
живеят в някакво странно разбирателство.
С. е град, за който мнозина мечтаят.
/Честно казано не разбирам защо/.
Все някак и аз свиквам със С.,
другото би ме убило, знам си го.
Но, със всичко се свиква,
нали знаете,
със лудите, със светофарите,
със затворените Божи храмове
и с омразата в очите на минувача.
В стаята ми свети тъжна крушка.
Все си пожелавам да не сънувам градове.
Несъвършенство, води ме нататък!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.

Comments

Comments

  • лудите и сфетофарите...много твой ''подправки''
  • Прекрасно!Какво друго бих могла да кажа?
  • пак прекрасно...и мен тези градове,с толкова повърхностни хора ме подтискат.хората вече не усещат,че смисъла на живота е много по-дълбок.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...