23 июл. 2007 г., 16:52

Да живея във всеки 

  Поэзия
597 0 8
Не белязвам пътя, който изминавам,
той дори изчезва, щом го извървя,
но знам, че в нечие сърце оставам
и заедно с кръвта му аз кървя.
Някой стъпките ми ще потърси,
ще ги е заличило времето обаче,
а аз в душата му на пръсти
ще се вмъкна, тихо ще заплача.
Все някога за прошка идва време,
тих гласец от дъното ще проговори
и ще събуди чувство старо в мене,
заключени врати в душата ще отвори. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Стоянова Все права защищены

Предложения
: ??:??