Да живея във всеки
Не белязвам пътя, който изминавам,
той дори изчезва, щом го извървя,
но знам, че в нечие сърце оставам
и заедно с кръвта му аз кървя.
Някой стъпките ми ще потърси,
ще ги е заличило времето обаче,
а аз в душата му на пръсти
ще се вмъкна, тихо ще заплача.
Все някога за прошка идва време,
тих гласец от дъното ще проговори
и ще събуди чувство старо в мене,
заключени врати в душата ще отвори.
Опръскани понякога с помия
са думите банални и горчат,
изказани не бих могла да ги изтрия,
написани - не могат да се премълчат.
Не искам просто да съм непозната,
а там, където мина, да настъпва ден
и като дар, на всекиго в душата,
да оставям малка част от мен.
той дори изчезва, щом го извървя,
но знам, че в нечие сърце оставам
и заедно с кръвта му аз кървя.
Някой стъпките ми ще потърси,
ще ги е заличило времето обаче,
а аз в душата му на пръсти
ще се вмъкна, тихо ще заплача.
Все някога за прошка идва време,
тих гласец от дъното ще проговори
и ще събуди чувство старо в мене,
заключени врати в душата ще отвори.
Опръскани понякога с помия
са думите банални и горчат,
изказани не бих могла да ги изтрия,
написани - не могат да се премълчат.
Не искам просто да съм непозната,
а там, където мина, да настъпва ден
и като дар, на всекиго в душата,
да оставям малка част от мен.
© Елица Стоянова All rights reserved.
