27 июл. 2011 г., 11:11

Да кажа: "Стига"

621 0 0

                                   ДА КАЖА: "СТИГА"

!

 Не знам дали и аз да кажа: "Стига!"

Ръцете си да вдигна  и да спра...

Да хвърля тежката верига

и пролетни цветя да забера!...

 

Аз цял живот Живота съм си влачил,

като известните ни  "бурлаки"...

И винаги законите съм тачил,

и нещичко съм правил все таки...

 

Не съм се плел във чужди сметки!

Не празнодумствах - празен да стоя...

Не съм помислил Силните да четкам...

Нечестни начини не усвоих!...

 

От първите си дни аз съм възпитан

да давам, просто, мога ли да дам!

За съвестен човек да бъда считан!..

От мързела си да изпитвам срам!

 

С такива принципи бях във живота,

посрещах трудности, без страх...

И свикнах твърдо аз да не се мотам,

възможно ли е, да не правя  Грях...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...