Jul 27, 2011, 11:11 AM

Да кажа: "Стига"

  Poetry » Civic
617 0 0

                                   ДА КАЖА: "СТИГА"

!

 Не знам дали и аз да кажа: "Стига!"

Ръцете си да вдигна  и да спра...

Да хвърля тежката верига

и пролетни цветя да забера!...

 

Аз цял живот Живота съм си влачил,

като известните ни  "бурлаки"...

И винаги законите съм тачил,

и нещичко съм правил все таки...

 

Не съм се плел във чужди сметки!

Не празнодумствах - празен да стоя...

Не съм помислил Силните да четкам...

Нечестни начини не усвоих!...

 

От първите си дни аз съм възпитан

да давам, просто, мога ли да дам!

За съвестен човек да бъда считан!..

От мързела си да изпитвам срам!

 

С такива принципи бях във живота,

посрещах трудности, без страх...

И свикнах твърдо аз да не се мотам,

възможно ли е, да не правя  Грях...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...