bojilova1 (Петя Божилова)
346 3131
6 июл. 2011 г., 20:41

Да лъжем, хора! 

  Поэзия » Другая
725 0 15

Да лъжем, хора!

                 На сеньора Соледад Мартинес Санчес

 

Попита мойта Соледад:

–¿A ti te gusta la bebida?

–Me gusta mucho,¡ de verdad!-

Отвърнах, да не я обидя.

 

Очите меки-кадифе.

Напомниха ми мойта баба.

Е, аз я карам на кафе,

ала без свян лъжата казах.

 

И от тогава чайник чай

на масата за мене има.

Но никой в къщата не знай,

че с чиста съвест го изливам.

 

„За татко“, казвам в този миг.

Да спи спокоен и да знае,

че тук, зад девет планини,

детето пак си пие чая.

 

А чаят-хубав! Марков, скъп,

запарен в чайник. Мераклийски.

(Да, татко, знам, (лека ти пръст!),

ти пийнал би една ракийка...)

 

Как пази тайната със мен

красивата испанска къща!

И лек е тежкият ми ден,

и с радост в този дом се връщам.

 

И пак започвам делник нов

с една лъжа във топъл чайник.

Лъжа, наречена любов...

………………………………

Да лъжем, хора! До безкрайност!

 

–¿A ti te gusta la bebida?(исп.)-На теб харесва ли ти напитката?(Ати те густа ла бебида?)

–Me gusta mucho,¡ de verdad!(исп)-Много ми харесва, наистина!(Ме густа мучо, де вердад)

© Петя Божилова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??