Да лъжем, хора!
Да лъжем, хора!
На сеньора Соледад Мартинес Санчес
Попита мойта Соледад:
–¿A ti te gusta la bebida?
–Me gusta mucho,¡ de verdad!-
Отвърнах, да не я обидя.
Очите меки-кадифе.
Напомниха ми мойта баба.
Е, аз я карам на кафе,
ала без свян лъжата казах.
И от тогава чайник чай
на масата за мене има.
Но никой в къщата не знай,
че с чиста съвест го изливам.
„За татко“, казвам в този миг.
Да спи спокоен и да знае,
че тук, зад девет планини,
детето пак си пие чая.
А чаят-хубав! Марков, скъп,
запарен в чайник. Мераклийски.
(Да, татко, знам, (лека ти пръст!),
ти пийнал би една ракийка...)
Как пази тайната със мен
красивата испанска къща!
И лек е тежкият ми ден,
и с радост в този дом се връщам.
И пак започвам делник нов
с една лъжа във топъл чайник.
Лъжа, наречена любов...
………………………………
Да лъжем, хора! До безкрайност!
–¿A ti te gusta la bebida?(исп.)-На теб харесва ли ти напитката?(Ати те густа ла бебида?)
–Me gusta mucho,¡ de verdad!(исп)-Много ми харесва, наистина!(Ме густа мучо, де вердад)
© Петя Божилова All rights reserved.
