1 июл. 2007 г., 18:54

Да ме обичат отново

915 0 2
 

И тази вечер пак съм сама,

Усмихната, ранена и чаровна.

На брега, сред толкоз тишина,

Аз чакам теб и чувствам се виновна.


Няма я красивата каляска,

Изгуби се тя нейде със своя принц,

Няма я и твоята маска,

Ти за мен не си вече „любим".


Искам друг да ме плени,

Да вземе моето сърце

И с нежните си очи и устни,

На мен живота си да обрече.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Мотовили Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ще го направи.Пращам ти една голяма прегръдка
  • опа кой бил тука мн хубаво стихче браво,поздравления и здравей

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...