И тази вечер пак съм сама,
Усмихната, ранена и чаровна.
На брега, сред толкоз тишина,
Аз чакам теб и чувствам се виновна.
Няма я красивата каляска,
Изгуби се тя нейде със своя принц,
Няма я и твоята маска,
Ти за мен не си вече „любим".
Искам друг да ме плени,
Да вземе моето сърце
И с нежните си очи и устни,
На мен живота си да обрече.