И тази вечер пак съм сама,
Усмихната, ранена и чаровна.
На брега, сред толкоз тишина,
Аз чакам теб и чувствам се виновна.
Няма я красивата каляска,
Изгуби се тя нейде със своя принц,
Няма я и твоята маска,
Ти за мен не си вече „любим".
Искам друг да ме плени,
Да вземе моето сърце
И с нежните си очи и устни,
На мен живота си да обрече.
© Вили Мотовили All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
