1.07.2007 г., 18:54

Да ме обичат отново

910 0 2
 

И тази вечер пак съм сама,

Усмихната, ранена и чаровна.

На брега, сред толкоз тишина,

Аз чакам теб и чувствам се виновна.


Няма я красивата каляска,

Изгуби се тя нейде със своя принц,

Няма я и твоята маска,

Ти за мен не си вече „любим".


Искам друг да ме плени,

Да вземе моето сърце

И с нежните си очи и устни,

На мен живота си да обрече.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Мотовили Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ще го направи.Пращам ти една голяма прегръдка
  • опа кой бил тука мн хубаво стихче браво,поздравления и здравей

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...