1.07.2007 г., 18:54

Да ме обичат отново

917 0 2
 

И тази вечер пак съм сама,

Усмихната, ранена и чаровна.

На брега, сред толкоз тишина,

Аз чакам теб и чувствам се виновна.


Няма я красивата каляска,

Изгуби се тя нейде със своя принц,

Няма я и твоята маска,

Ти за мен не си вече „любим".


Искам друг да ме плени,

Да вземе моето сърце

И с нежните си очи и устни,

На мен живота си да обрече.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Мотовили Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ще го направи.Пращам ти една голяма прегръдка
  • опа кой бил тука мн хубаво стихче браво,поздравления и здравей

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....