Да мога като теб

helpmepaintthestars (Слънчоглед)
103 725

3 авг. 2017 г., 13:14

Поэзия » Свободный стих

570 0 0

все отбелязваше
снега

по ръцете ми...
и ги топеше.
не питаше
дали има нужда...
но полза –
нямаше.
усмихваше се,
но пак
тъгата
се беше
изтегнала
по лицето му
и пръстите
уплашено
припкаха,
пърхаха
волни,
недоволно-кризисни...
все носеше
нежност
в джоба си,
и я вадеше
щом се заговори...
а с мен
учтивостта
оставаше
недокосната,
показваше си
свободата...

Да мога като теб

Свързани произведения

Комментарии

Предложения