Да мога като теб
886
0
0
все отбелязваше
снега
по ръцете ми...
и ги топеше.
не питаше
дали има нужда...
но полза –
нямаше.
усмихваше се,
но пак
тъгата
се беше
изтегнала
по лицето му
и пръстите
уплашено
припкаха,
пърхаха
волни,
недоволно-кризисни...
все носеше
нежност
в джоба си,
и я вадеше
щом се заговори...
а с мен
учтивостта
оставаше
недокосната,
показваше си
свободата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слънчоглед Всички права запазени
