helpmepaintthestars (Слънчоглед)
103 726
3.08.2017 г., 13:14 ч.

Да мога като теб 

  Поезия » Свободен стих
477 0 0

все отбелязваше
снега 

по ръцете ми...
и ги топеше.
не питаше
дали има нужда...
но полза –
нямаше.
усмихваше се,
но пак 
тъгата 
се беше
изтегнала
по лицето му
и пръстите
уплашено 
припкаха,
пърхаха 
волни,
недоволно-кризисни...
все носеше
нежност 
в джоба си,
и я вадеше
щом се заговори...
а с мен
учтивостта
оставаше 
недокосната,
показваше си 
свободата...

© Слънчоглед Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??