helpmepaintthestars (Слънчоглед)
103 725
Aug 3, 2017, 1:14 PM

Да мога като теб 

  Poetry » Free verse
592 0 0

все отбелязваше
снега 

по ръцете ми...
и ги топеше.
не питаше
дали има нужда...
но полза –
нямаше.
усмихваше се,
но пак 
тъгата 
се беше
изтегнала
по лицето му
и пръстите
уплашено 
припкаха,
пърхаха 
волни,
недоволно-кризисни...
все носеше
нежност 
в джоба си,
и я вадеше
щом се заговори...
а с мен
учтивостта
оставаше 
недокосната,
показваше си 
свободата...

© Слънчоглед All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??