Aug 3, 2017, 1:14 PM

Да мога като теб

Poetry » Free verse

885 0 0

все отбелязваше
снега

по ръцете ми...
и ги топеше.
не питаше
дали има нужда...
но полза –
нямаше.
усмихваше се,
но пак
тъгата
се беше
изтегнала
по лицето му
и пръстите
уплашено
припкаха,
пърхаха
волни,
недоволно-кризисни...
все носеше
нежност
в джоба си,
и я вадеше
щом се заговори...
а с мен
учтивостта
оставаше
недокосната,
показваше си
свободата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0