13 дек. 2017 г., 23:20  

Да мразиш, или да обичаш

851 1 2

Спасение ще дойде, знай, тогаз, 

спасим ли ний доброто в нас.

Началото е туй, че 

злата мисъл,

във миг да се пресича,

че иначе – улисан,

отново във водовъртеж попадаш,

напускаш кули стари,

отдавна завладяни,

гневиш се – знай – забравяш!

 

Забравяш тази проста истина –

че само любовта гради.

И сякаш веч не осъзнаваш

светът какъв е... кой си ти!

 

Гняв... как да го спреш...

Омраза – да, тя изкушава...

Така душата скоро се предава

и вече не вървиш напред.

 

Прощавайки на ближния

ти опрощаваш себе си.

Раняваш ли със мисъл някого, 

раняваш, знай, и себе си.

 

И може би отново

след някой ден ще кажеш:

,,Писна ми, омръзна ми

за мене да нехаят,

 

и писна ми да бъда

все милият идиот, 

сърцето ми да тровят, 

а аз - във труд и пот, 

 

в мечти самотни още...

ах, само мои – в ума ми.

Дали не полудвам...

и всичко сякаш сън е...''

 

Приятелю, помни:

Мечтите са това, 

което само значи! 

На себе си прости, 

прости и продължи.

И още – не само ти 

си този, който тачи

доброто, любовта, 

макар със теб – глупаци,

ний вярваме и нека 

да бъдем все такива!

Глупаци за врага, 

добряци – за добрия!

 

Приятелю, мечтай! 

Бъди ти Дон Кихот,

ако трябва!

За мнения нехай –

душата нек' се радва!

 

Във този наш живот

ний трябва да огреем

със пламъка душевен 

тъмата във душата

на човека – роб!

 

И сещам се 

какво Христос е казал:

че на дървото Бог е дал

най-красивата премяна!

На птичката – крила!

А пък човека, своят най-възлюбен

не ще го изостави!

 

Дърво и птичка - те не знаят труд! 

Но носят най-красивите одежди!

И знай, че нашите надежди

не са наивни! Не си луд!

 

Нито пък аз. Това, що имаме 

вътре във нас

е същий божий пламък.

 

И той е толкоз ярък,

че блесне ли - ще озари 

цял свят...и хиляди мечти

ще потекат!

 

Нека заедно да мечтаем!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Лозанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...