Да мразиш, или да обичаш

Спасение ще дойде, знай, тогаз, 

спасим ли ний доброто в нас.

Началото е туй, че 

злата мисъл,

във миг да се пресича,

че иначе – улисан,

отново във водовъртеж попадаш,

напускаш кули стари,

отдавна завладяни,

гневиш се – знай – забравяш!

Забравяш тази проста истина –

че само любовта гради.

И сякаш веч не осъзнаваш

светът какъв е... кой си ти!

Гняв... как да го спреш...

Омраза – да, тя изкушава...

Така душата скоро се предава

и вече не вървиш напред.

Прощавайки на ближния

ти опрощаваш себе си.

Раняваш ли със мисъл някого, 

раняваш, знай, и себе си.

И може би отново

след някой ден ще кажеш:

,,Писна ми, омръзна ми

за мене да нехаят,

и писна ми да бъда

все милият идиот, 

сърцето ми да тровят, 

а аз - във труд и пот, 

в мечти самотни още...

ах, само мои – в ума ми.

Дали не полудвам...

и всичко сякаш сън е...''

Приятелю, помни:

Мечтите са това, 

което само значи! 

На себе си прости, 

прости и продължи.

И още – не само ти 

си този, който тачи

доброто, любовта, 

макар със теб – глупаци,

ний вярваме и нека 

да бъдем все такива!

Глупаци за врага, 

добряци – за добрия!

Приятелю, мечтай! 

Бъди ти Дон Кихот,

ако трябва!

За мнения нехай –

душата нек' се радва!

Във този наш живот

ний трябва да огреем

със пламъка душевен 

тъмата във душата

на човека – роб!

И сещам се 

какво Христос е казал:

че на дървото Бог е дал

най-красивата премяна!

На птичката – крила!

А пък човека, своят най-възлюбен

не ще го изостави!

Дърво и птичка - те не знаят труд! 

Но носят най-красивите одежди!

И знай, че нашите надежди

не са наивни! Не си луд!

Нито пък аз. Това, що имаме 

вътре във нас

е същий божий пламък.

И той е толкоз ярък,

че блесне ли - ще озари 

цял свят...и хиляди мечти

ще потекат!

Нека заедно да мечтаем!