18 нояб. 2008 г., 16:58

Да не искам да тръгна

1.1K 0 17
 

Дай на душата убежище,
да не се лутат в хаос и разруха очите.
Да заживее с надеждите, новите.
Урагани да не разпиляват мечтите.

И бъди за мен
тихият пристан,
приютил ме от бурите вечни.
Изгревът чакан
и залезът огнен.
В сърцето ми пулса,
във очи ми сълзата.

Дай на душата убежище,
след бурята
да не искам да тръгна.
И нека сърцето
е за любовта ни скривалище -
Рая за двама ни там да намерим.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...