18.11.2008 г., 16:58

Да не искам да тръгна

1.1K 0 17
 

Дай на душата убежище,
да не се лутат в хаос и разруха очите.
Да заживее с надеждите, новите.
Урагани да не разпиляват мечтите.

И бъди за мен
тихият пристан,
приютил ме от бурите вечни.
Изгревът чакан
и залезът огнен.
В сърцето ми пулса,
във очи ми сълзата.

Дай на душата убежище,
след бурята
да не искам да тръгна.
И нека сърцето
е за любовта ни скривалище -
Рая за двама ни там да намерим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...