Дай на душата убежище,
да не се лутат в хаос и разруха очите.
Да заживее с надеждите, новите.
Урагани да не разпиляват мечтите.
И бъди за мен
тихият пристан,
приютил ме от бурите вечни.
Изгревът чакан
и залезът огнен.
В сърцето ми пулса,
във очи ми сълзата.
Дай на душата убежище,
след бурята
да не искам да тръгна.
И нека сърцето
е за любовта ни скривалище -
Рая за двама ни там да намерим.
© Гергана All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
