Ти ме разкъса. Плътта ми жигоса без срам. Потръпнах. Да оцелея - не бих имала шанс. Сърцето ми здраво заключи. Ключа захвърли просто ей-така. Щастието ми приключи. Съдбата определи да бъда сама. Боли, защото вярвах: в теб, в мен, в нас. Мил ми бе, а не осъзнавах, че всичко за теб е било дива страст. Как спокойно спяхме в леглото, забравили проблеми и беди. Как нежно ми галеше бедрото, при спомена капят сълзи. Но ти всичко прекъсна. Любовта се превърна в прах. Вече никога не ще възкръсна. И да обичам ме е страх.
стихотворението е хубаво,но не се страхувай от любовта.Да,понякога боли,боли много,но от тази болка не трябва да те е страх,от нея не се умира(или поне няма регистрирани случаи !
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.