Да обичам ме е страх
Ти ме разкъса.
Плътта ми жигоса без срам.
Потръпнах.
Да оцелея - не бих имала шанс.
Сърцето ми здраво заключи.
Ключа захвърли просто ей-така.
Щастието ми приключи.
Съдбата определи да бъда сама.
Боли, защото вярвах:
в теб, в мен, в нас.
Мил ми бе, а не осъзнавах,
че всичко за теб е било дива страст.
Как спокойно спяхме в леглото,
забравили проблеми и беди.
Как нежно ми галеше бедрото,
при спомена капят сълзи.
Но ти всичко прекъсна.
Любовта се превърна в прах.
Вече никога не ще възкръсна.
И да обичам ме е страх.
Плътта ми жигоса без срам.
Потръпнах.
Да оцелея - не бих имала шанс.
Сърцето ми здраво заключи.
Ключа захвърли просто ей-така.
Щастието ми приключи.
Съдбата определи да бъда сама.
Боли, защото вярвах:
в теб, в мен, в нас.
Мил ми бе, а не осъзнавах,
че всичко за теб е било дива страст.
Как спокойно спяхме в леглото,
забравили проблеми и беди.
Как нежно ми галеше бедрото,
при спомена капят сълзи.
Но ти всичко прекъсна.
Любовта се превърна в прах.
Вече никога не ще възкръсна.
И да обичам ме е страх.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ванина Все права защищены
Ники благодаря ти,поправих грешката
